Япоснките автомобили винаги са ми били пренебрежимо скучни, понеже създават усещането че нещо им липсва, сякаш не са проектирани докрай, въпреки че се ползват с много добра репутация от рационално мислещия човек, който измерва всичко в съотношението цена/качество. Японците в автомобилостроенето често се водят по тенденциите, не по иновациите. Например, взимат успешен автомобил от определен клас, поставят си за цел да направят негов успешен конкурент на по-добра цена, и започват да действат. В известен смисъл полагат необходимото, но не надскачат възможностите си. През 90-те години много техни модели се наложиха като безлични, но изгодни алтернативи на зараждащите се европейски модели за подражание. Това с което не бих могъл да се примиря, е да карам безформена по моите разбирания кола. Не е необходимо визуалния департамент да е известно италианско студио за автомобилен дизайн, а просто формите да са пропорционални и да радва окото. Когато завършвах средното си образование и ми предстоеше абитуриентски бал, Mazda 6 седан беше един от потенциалните ми избори за автомобил, с който ми се искаше да отида в празничната вечер. Така, години по-късно, една ученическа мечта оживя и се сдобих с първо поколение facelift. Елегантен по моите критерии автомобил, който е по-скоро изключение от много други идващи от страната на изгряващото слънце. Но дали щеше да ме радва и да ми носи удовлетворение, или щеше да затвърди предрасъдаците ми?



Фаровете и стоповете на Мазда 6 изглеждат все едно са претърпели оптичен заводски тунинг. Уличния жаргон ги определя като "кристални", една тенденция в автомобилния дизайн от онези години, която лично на мен все още ми допада. Цветът Phantom Blue Mica е интересна комбинация между тъмносин и зелен металик, определено един от по-открояващите се цветове, при които и стоповете и фаровете изпъкват повече.


https://i.postimg.cc/BS0cHsHG/Mazda-6-Exterior-Front.jpg

Едно от предимствата на японските автомобили, е че са по-добре оборудвани с екстри от европейските. Без да претендира че е голяма работа моделът разполага със заден парктроник, автопилот, мултифункционален волан с управление и на музиката, BOSE озвочителна система, сензор за дъжд, халогени внедрени в осветителното тяло на фара и др.


https://i.postimg.cc/DvprDGR7/Mazda-6-Interior.jpg

Когато видите на снимка интериора в Мазда 6 си казвате, всичко е добре подредено и организирано, симетрично е, и всяка врътка си е на мястото като във висок клас автомобил, нещо нетипично за японска кола. Само че едва когато ви се наложи да регулирате климатроника, разбирате че цари безпорядък около централната конзола. Бутонът за отмразяване на задното стъкло е на нелогично място, и с различна форма спрямо този за предното. Все още не ми е известно, как да пусна парното да духа на предното стъкло и на пътниците в купето едновременно. Материалът използван в интериора е черен плат и сиво-син текстил в средата, който се допълва от същия цвят лъскави елементи по централната конзола. Воланът е обшит в приятна на допир перфорирана кожа в основната си част, и неперфорирана в горния и долния край. Ако сте се приготвили за дълъг път зад волана трябва да имате предвид, че седалките започват да ви отесняват постепенно с времето, защото в долната си част са плитки и подпират бедрените кости, и при продължително пътуване създават болежки. Още един въпрос по отношение на симетрията който не ме оставя на мира, защо пасажерската седалка в задната си част има съшито отделение което може да се ползва като джоб, а шофьорската няма?


https://i.postimg.cc/SmjhbbXq/Mazda-6-Exterior-Rear.jpg

Двигателя е четирицилиндров атмосферен бензнинов, с верига и обем 1999 cc, 147 к.с. и 184 Нм, като към него е прикрепена шестстепенна ръчна скоростна кутия. Предавките са къси, или поне на мен така ми се струва, защото това е първата ми кола с шест скорости. Ускорението от 0-100 км/ч се случва за 9.7 сек. по заводски данни, пиковата мощност се достига при 6,500 об./мин., а въртящия момент при 4,000 об./мин. За граски условия дължината от 4,670 мм ми идва в повече на моменти, въпреки че съм карал и по-дълги автомобили. Возията бих определил като евтино твърда. Общото тегло е 1,385 кг, а вратите са леки и се затварят с минимално усилие. Обемът на багажника е 492 л, а резервоарът 64 л. Колелата са 16 цолови, с размер 205/55, като предните дискове са вентилирани. Максималната скорост е 211 км/ч. Нещо неприятно по отношение на комфорта в купето е слабата изолация. Минавайки през по-песъчливи участъци, където настилката не е идеално гладка нахвърляните от колелата камъчета създават дискомфорт, защото се чуват обезпокоителни металически звуци дори и да минете с много ниска скорост. Това което трябва да имате предвид като най-голям недостатък при почти цялата продуктова гама на Мазда от това поколение е корозията. Автомобилите им имат склонността да ръждясват заради съкратените производствени разходи които прави компанията тогава.



Надеждните автомобили обикновено си създават репутация на скучни, и ако Мазда 6 е такава, то това е по-скоро похвала. Управлението е адекватно за нормално шофиране, мотора в комбинация със скоростната кутия се представя достатъчно динамично. Ускоренето е прогресивно, предавките се изреждат бързо, окачването е стабилно, колата е устойчива в завоите, спирачките са достатъчно добри за ежедневна употреба. Въпреки забележките ми по горе, четирима възрастни с багаж биха путували комфортно. Салонът е направен от издръжливи материали, достатъчно просторен е, има необходимите удобства. Ярко впечатление прави стереото, никой не би останал безразличен към добрия звук на любимата си песен. Освен всичко изброено дотук, колата е и икономична. При нормална всекидневна експлоатация разхода е около 11л/100км. В заключение бих обобщил, че Mazda 6 е радетел на нормалността седан в средния клас, който се намира в златната среда на автомобилната йерархия.